“Защо да ходя на терапия, като мога да разкажа на приятел?”
На първо място не всички хора имат приятели, които са и техни изповедници. В тези изповеди хората се слушат, за да изтърпят споделянето и на свой ред да си кажат своето. Терапевтите са професионално обучени да познават болката, както архитектът може да познава сграда. И това им помага да се ориентират към изхода. И други такива неща, които не ни “идват отвътре” през цялото време.
Моята лична максима в това отношение е: да ходим на терапия, когато животът ни сграбчи за яката, и паралелно с това да тормозим и приятелите си – но с мярка! И докато приятелите ни най-вероятно ни обичат повече от терапевта ни, той пък е трениран да ни изтърпи по-дълго и да ни помогне да се изкатерим обратно нагоре от безизходицата си. А приятелите ни по всяка вероятност ще са ни благодарни, ако не го изискваме от тях.
Казвам се Александра Петрова и съм психотерапевт.
Тревожността и паническите атаки често са начинът на тялото да ни каже, че има нещо, което ни тормози, а ние не обръщаме внимание. Понякога паник атаките може да са отзвук от преживяна травма, която търси своето разрешение. Терапията ни дава възможност да й обърнем внимание и да изразим неизразените (или неизразими) емоции, които се кондензират около травмата, търсейки своя път навън. Макар че нормалната реакция на всеки човек при пристъп на паника е да се уплаши, че има физически проблем или полудява, паник атаките могат да бъдат полезни – когато ги използваме за “храносмилането” на трудни и болезнени чувства и усещания.
Почти невъзможно е да забележим колко ни остава до бърнауата – разбираме го тогава, когато се случи. Умората, раздразнението, депресията, липсата на интерес към живота и усещането за впримченост се съчетават с рязко намаляване на ресурсите ни за справяне. Психотерапевтичната грижа може да ни помогне да открием нов начин да продължим напред, който вероятно не е бил видим по средата на пътя ни към физическото, емоционално и умствено прегаряне – каквото е бърнаутът. Но новите и често неподозирани възможности се откриват тогава, когато достигнем върха. Или пък “дъното” – какъвто често е случаят с бърнаута.
Понякога една и съща история сякаш ни се случва 3-4 пъти, но с различни герои, и ние се питаме “Защо пак на мен?!”. Понякога без да разберем ние се оказваме в еднакви ситуации, готови да дадем всичко от себе си за различен финал – този път наистина! Това, което остава в сляпото ни петно, е какво печелим ние, участвайки – въпреки, че се чувстваме нещастни от самото си участие и резултата. В терапията ние можем да изследваме моделите на свързване, които носим в себе си от деца, както и настоящите си съзнателни (знаем, че са там) и несъзнавани (“не знаем”, че са там) стремежи, нужди и поведения в отношенията. Тайно от себе си ние знаем отговорът. И ако търсим – ще го намерим.
Има специфични ситуации провокират нашата неувереност. Когато разберем кои са те и защо се случва това, ние научаваме нови, по-ефективни поведения, с които да затвърдим усещането си за собствена стойност и здраво самочувствие. С достатъчно проницателност и търпение дори неувереният и срамежлив човек може да развие в себе си асертивност и кураж да бъде спонтанен и автентичен, без да се самоцензурира спрямо очакванията и оценката на околните. По този начин нашето самоуважение нараства, а околните започват да зачитат мнението ни и да ни уважават така, че да се чувстваме равни с тях и спокойни да заявим себе си – и то не само през ново външно усвоено поведение, а и през качествена вътрешна промяна.
Когато страдаме от депресия, имаме нужда от изслушване и разбиране, което някак не намираме в живота си. Терапията ни дава пространство да разкажем и метаболизираме това, което ни измъчва. Когато махнем от гърдите си камъка, който затиска чувствата ни отдолу, ние правим значителна крачка в посоката на своето възстановяване. Това е жест на грижа и любов към самите нас. Колкото по дълго мълчим и търпим, толкова по-дълго може да продължи страданието ни. Болката или тревогата понесена в мълчание и изолация може да започне да се лекува, когато бъде преживяна в присъствието на доверен и загрижен слушател. И често когато разкажем, ние олекваме. Когато се отпуснем, ни хващат. И когато ние е зле, после ни става добре.
Често в нашите сънища се крие ключът към разплитането на проблем, който дори не осъзнаваме, че ни измъчва от дълго време. Когато започнем да “общуваме” със съдържанието на сънищата си по един проницателен и заинтригуван начин, пред нас се разкриват елементите на нашите страхове, желания, подозрения и предчувствия. Досущ като в игра, с много по-дълбок смисъл от чисто занимателния, насън ние достигаме до прозрения, които в будния живот не можем да дефинираме и назовем. В терапия можем да изследваме посланията на своите сънища по начин, който да ни даде изненадващо достоверна информация за естеството на нашите затруднения, както и символна насока в какво можем да направим или от какво имаме нужда, за да разплетем възела на объркването си.
Емоционално здраве:
- Да научим нови начини за намаляване на тревогата и ежедневния стрес
- Да се чувстваме пълноценни, зачетени и способни
- Да напускаме токсичните ситуации и контакти преди да са ни дренирали и уязвили
- Да приемем и преработим емоциите, които ни носят безпокойство
- Да се научим да изразяваме гнева си по прям, смилаем и целесъобразен начин
- Да търсим и намираме радост в работата, контактите и проектите си
Хармонични отношения:
- Да подобрим качеството на любовните, приятелските и семейните си отношения
- Да изграждаме и поддържаме реципрочни и удовлетворяващи връзки
- Да знаем от какво имаме нужда и да намираме работещи и приемливи да си го поискаме
- Да намерим конструктивни, нови начини за разрешаване на конфликтите и пререканията
- Да храносмелим емоциите си след раздяла
- Да се чувстваме по-сигурни и ценени, вместо неспокойни и ревниви
Самочувствие и решимост:
- Да действаме и говорим с увереност
- Да се научим да казваме какво чувстваме и мислим, без да се страхуваме
- Да поставяме здравословни граници
- Да заявяваме позициите и нуждите си открито, уважително и смело
- Да приемем себе си такива, каквито сме, без да се съдим и срамуваме
- Да позволим на другите да бъдат такива, каквито са, без да се мъчим да ги променяме
Промяна на поведението:
- Да осъзнаем ситуациите, които ни провокират към гняв, ревност, несигурност и тревога
- Да се свързваме с другите по равностоен и възнаграждаващ начин
- Да бъдем по-директни и откровени, когато темата е трудна и бихме предпочели да излъжем как се чувстваме
- Да изследваме нови, креативни отговори на стари ситуации, които обикновено ни създават проблеми
Кога е добре да потърсим терапевт?
Терапията е в помощ на всеки, който усеща, че не се чувства добре. Когато е тъжен, самотен, изолиран. Или когато е претърпял травматично събитие, загуба, раздяла. Когато изпитва гняв. Когато не спи добре заради нещо. Когато яде твърде много или не му се яде изобщо. Когато иска любов и признание, а чувства че му се изплъзват. Когато се страхува и тревожи. Терапията би била в помощ на всеки, който има нужда от подкрепа, разбиране и намиране на решение.
Какво се говори като се отиде на терапевт?
Самата аз се чувствах развълнувано и засрамено преди първата ми сесия при терапевт. Хем исках да знае всичко за мен, за да ми помогне, хем исках да скрия нелицеприятните неща, за да не го стресна. Повечето хора изпитват подобни чувства. Но тези с някакъв опит в терапия знаят, че неудобството бързо отминава. И после става свойствено да говорим за това, което сме си наумили. Дори е приятно.
Дали терапевтът ми има опит с ЧАК такива като мен?
Повечето хора си мислят, че ще шокират терапевта си с това какво им се е случило. Ще си каже ли, че сме безотговорни, ще забележи ли, че завиждаме, че имаме задни мисли, че сме лоши хора? Ще ни се скара ли, ще ни се смее ли? Може ли да му се вярва? Точно тук идва на помощ знанието, че терапевтите са експерти в безпристрастното изслушване на дори много странни неща. Тези знания и опит увеличават шансовете им да ни изслушат и да ни помогнат, без да ни съдят и назидават.
След колко време ще подейства терапията?
Зависи какво ни е необходимо. Понякога след първата сесия настъпва облекчението, което сме търсили. И това ни стига. Друг път е необходимо повече време за работа в дадена посока, за да открием всички парчета от пъзела, които ни трябват. Терапевтичната работа, както повечето други начинания, включва модела “крачка напред, крачка назад”. Понякога пътят към желаната промяна е кратък и безболезнен, понякога е дълъг и трудоемък.
Имат ли терапевтите перфектни отношения и постоянна хармония в живота?
Не, такива отношения сигурно имат само еднорозите. Терапевтите минават през същите трудности като останалите хора, карат се с близките си на същите битови теми, жадуват за признание, страдат, когато ги отхвърлят и се страхуват от неща, от които “не трябва” да се страхуват. И още куп други работи, които “не са нормални”. Може би някои от тях имат преимуществото да са осъзнати за повечето от тези процеси, защото така са тренирани – да са зорки наблюдатели на вътрешния си процес. Това им помага да се разплитат ловко от заплитането в проблеми, конфликти, противоречия и драми. А оттам вариантите за спонтанно правилно действие са буквално безброй.
